ИСТОРИЯТА
Здравейте,
името ми е Петя Начева. Искам да ви разкажа за моя по-малък брат Любо, който всеки момент се страхувам, че мога да загубя.
Животът е несправедлив понякога. Смъртта да е вкопчила пръсти, именно в него, в това момче. Вие не можете да си представите дори, колко много той обича живота, как се радва на всичко, как дава надежда на всички ни. От малък е такъв. Винаги успешен ученик, винаги много отворен към хората, много амбициозен.
След като завърши гимназия замина да работи в Чехия. И тогава започна всичко. На 04.06.2008г. се случи това, което е имало да се случва. По време на работа той трябвало да повдигне някаква тежка част от робот, за да бъде преместена, при което пада на земята без причина, губи съзнание и започва да колабира. Бърза помощ пристига почти веднага, той е закаран в болница и лекарите започват тежка операция. Обадиха се първо на съпруга ми, който пое цялата тежест на случващото се върху себе си. Заедно с баща ми те заминаха веднага за Чехия.
Когато пристигнаха там вече разбрахме какво се е случило на малкото ми братче всъщност. Оказа се, че имал вродена аневризма в мозъка, която от напъна да повдигне тежката част се е спукала.
За щастие или не това се е случило именно в Чехия, защото по това време тук в България такива операции не се правеха.
Лекарите в Острава спасиха живота му, като му направиха безкръвна операция. Запълнили са аневризмата с една платинена спирала, микро катетри и опит да поставят втора спирала, но неуспешно и при изваждането и от кръвоносния съд са причинили микро инсулти. След тежката операция, в продължение на 2 седмици Любо беше поддържан в изкуствена кома и когато се събуди разбрахме, че има негативни последствия, беше загубил късата си памет. Т.е. има спомени, разбира какво се случва около него, но не запомня новите моментите, нещата които сега се случват около него.
Болничният му престой там беше 2 месеца, след което си го прибрахме в България. С течение на времето проблемът с паметта се пооправи и той започна да запомня все повече неща. Всички бяхме много щастливи и се радвахме на подобряването му, докато не дойде време за контролен преглед. Лекарите в Чехия ни казаха, че трябва да се прави ЯМР (ядрено магнитен резонанс) на всеки 5-6 години, което шокира докторите у нас. Оказа се, че всяка година е трябвало да се проверява състоянието на аневризмата и още повече, когато направихме ЯМР се оказа, че операцията не е направена съвсем успешно, аневризмата не е съвсем запълнена и най-лошото е, че е пълна с кръв. Това отново ни разтърси. По най-бързия начин намерихме специалисти в тази област,проведохме консултации, направиха му Ангеография (вкараха камера на мястото, където е аневризмата) и се оказа, че трябва да се направи спешна операция и да се допълни аневризмата. Всички сме много притеснени, защото при наи-малкото напрягане или вдигане на тежест, дори само от едно кихане, това нещо в главата му може да се спука.
За щастие животоспасяваща операция в България е възможна. Но ни обясниха, че здравната каса не покрива консумативите за провеждането й и ние трябва да съберем 17 280лв. И тук е моята най-голяма болка и моят най-голям страх. Ние сме безсилни пред тази сума. Бих дала живота си за да може малкия ми брат да продължи да живее, но уви мога да му помогна само с този зов за помощ.
Но моят брат ме е научил на нещо – никога не губи надежда. Затова решихме да се обърнем към широката общественост и да помолим за помощ непознатите.
Отворихме дарителска сметка: Любомир Маринов Станев
IBAN- BG89UNCR70001521033740
BIC- UNCRBGSF, BGN-валута
и ще бъдем безкрайно благодарни на всеки, който реши да отдели, каквато и да било сума.
За да подарим на Любо шанс за още усмивки, шанс за бъдеще, шанс за живот.
Благодаря!